Бях още малко дете, когато започнах да мечтая за „Величествената Ниагара”. Тогава тази мечта ми се струваше неосъществима, но някак си знаех, че един ден ще отида в Америка. Когато бях ученичка за първи път чух за студентските бригади от истории на познати и приятели и тогава разбрах, че програмата Work and Travel е моят шанс и трябва да се възползвам от него.
Заминах през втората година от следването ми, с моята съквартирантка за САЩ, където ни чакаха много позитивни емоции и незабравими мигове в малкото курортно градче Rehoboth beach, DE.
Работех и живеех в хотел, който се намираше само на няколко метра от океана, а колегите ми бяха американци и студенти от България, отново участници в програмата Work and Travel USA. Намерих си втора работа още преди да започна да работя на първата си, където се запознах с хора от различни култури, народности и религии – евреи, бразилци, румънци и много други. Въпреки че всичко вървеше добре през първия месец, казвах на моите колеги, че никога повече няма да се върна в Америка. Но никога не казвай „НИКОГА”.
За моя радост успях да отида за втори път в страната на „неограничените възможности”. Обикновено казват, че първата година е най-хубава, неповторима. И аз си мислех така, но след втория ми път в САЩ, вече мога да кажа, че не е вярно. Моето второ лято беше не по-малко вълнуващо и незабравимо. Когато се върнах в Rehoboth beach за втори път, всякаш времето беше спряло и ме чакаше да направя нещата, които не съм могла през първата година.
Предимно дните ми минаваха в работа, всяка вечер се събирахме с новите ми приятели, излизахме по барове, тичахме или разговаряхме до сутринта. В малкото си почивни дни се стараехме да правим различни неща – обикаляхме близките градове, събирахме тен на плажа или пазарувахме по аутлетите с часове.
Последният месец от студентската бригада е най-дългоочакван, защото това е времето за екскурзии. Успяхме да посетим Вашингтон, Ню Йорк, Гранд Каньон, Лас Вегас и разбира се – Ниагарския водопад. Трудно ми е да опиша или да срявня всяко едно от тези кътчета, тъй като истинският дух на тези невероятни места може да бъде усетен само и единствено, ако отидеш и ги видиш. Забавно е как през цялото време, дори и сега, всичко ми изглежда толкова нереално и недостижимо, почти като на филм. Но това беше моят филм, чрез който изпълних една от мечтите си.
В заключение мога да кажа, че моята студентска бригада беше работа, партита, пазаруване, плажове и много нови приятели, с които изживяхме незабравими мигове и посетихме неверояни места. За мен това е най-добрият начин един студент да прекара лятото си, не само заради новите места, които ще посети, но и смятам, че това е едно приключение, което трябва да се изживее и никога няма да се забрави.
Иванина