Идеята за това ново приключение(студентска бригада) за мен дойде, когато започнах стажа си в NGB . Беше ранния октомври и студентите наскоро се бяха върнали от бригада в Америка. Идвайки в офиса, те разказваха за своя престой, бяха толкова развълнувани и разказваха за своите преживявания, за пътуванията и за нещата, които са се случвали през лятото. Всички искаха да се върнат отново и да прекарат още едно страхотно лято.

  В продължение на няколко седмици аз слушах коментарите им и започнах да обмислям идеята. И преди съм имала желание, но може би не достатъчно кураж, за да изляза от зоната си на комфорт. С нещата случващи се около мен, като нанасянето в ново жилище, запознанството ми и работата с нови колеги в университета, реших, че може би е време да направя и нещо друго, което не съм досега. Знаех, че не искам да пътувам сама, въпреки че има много студенти, които го правят и все пак имат страхотно лято. Първият човек, за който се сетих беше съквартирантката ми. Тя учи туризъм и е доста авантюристична личност, и всъщност решението да заминем заедно не ни отне повече от минута. Трябваше да го обсъдим с родителите и близките си, след което предстоеше записването ни за програмата.  С малък набор от документи и подписан договор, следваше да си изберем и работна позиция.

  Консултантите в NGB отговориха на всеки един мой въпрос, а както се може да се досети човек, те са многобройни. Помогнаха ни да изберем подходяща за нас позиция и място, както помагаха на всички студенти, които все още не знаеха с какво точно искат да се занимават по време на престоя им.

Следващата стъпка беше интервюто с работодателя, като нашето се проведе по телефона, но има и други варианти като CV, Skype интервю, а някои идват и се запознават лично със студентите.  Бяхме одобрени от работодателя, като той беше много любезен и отговори на нашите въпроси.

  Всяка една стъпка от кандидатстването ни беше интересна, но може би най-вълнуваща беше визовото ни интервю. По време на работата ми във фирмата придобих увереност и бях почти сигурна, че ще се справя. За да бъда напълно честна, момента на притеснението дойде в деня на интервюто, което е нормално - всеки човек се притеснява, когато му предстои нещо важно.

  И така дойде и моят ред да бъда интервюирана. Жената, която ми задаваше въпросите беше много любезна и приветлива. И ето че след кратък разговор, въпреки всички емоции, тя ми пожела прекрасно лято.  

  Сега единственото, което остава е самото заминаване – последната и разбира се най-важна стъпка. Както при всички студенти вълнението е голямо, не само защото ще имам възможността да опозная една съвсем различна култура, но и защото това е начин за израстване, себепознание и утвърждаване на характера на човек.

  Мисля, че това е възможност, която не трябва да се изпуска и всеки, който има възможност трябва да изживее Work and Travel приключението!