ХАРИЗМАТА – ДАР СВИШЕ ИЛИ ПРИДОБИТО УМЕНИЕ

Срещат се хора с власт, с огромно самочувствие, но с отблъскващо поведение. Тежкò, ако упражняват някоя социална професия. На тях задължително трябва да се препоръча „Да работят над своята харизма!”.

Няма съмнение – всеобщо убеждение сред „експертите” е, че харизмата е дар свише, манна небесна. Качеството да привличаш, да увличаш, да бъдеш следван. Очарованието, което имаме за другите, властта, която упражняваме над тях с тяхното доброволно съгласие.

В работата с организациите, където в един или друг контекст биват управлявани хора, тя е безспорно предимство и задължителна съставка на успешното лидерство. Изглежда сякаш харизмата е дадена на някои избраници веднъж завинаги като неотменима „божествена” привилегия. Те са обичани, следвани, предпочитани. В тях се вслушват.

Но нашият дългогодишен опит с хората показва, че харизмата има и своите ограничения – на едни тя действа, на други не… С нея може да се злоупотреби. Може да се пропилее, да се стопи.

В други случаи харизмата може да се развива. Да се придобие. Над нея може да се работи.

Типична грешка при обученията в управленски умения и ръководенето на хора е, че участниците в тях упорито отстояват собствения си характер, стил на поведение и манталитет, без да имат ясен модел на харизматичната личност, която трябва да развият у себе си. Подобно „прераждане” им се струва твърде голяма жертва. Изграждат самозащитни бариери и съпротиви и пропускат шансовете си да израснат.

Ето защо един от най-важните въпроси преди обучението е „Готови ли сте да скъсате с настоящата си личност и да изградите нова?”. Отблъскващ въпрос. Затова не го задаваме открито, но вина го подразбираме и търсим отговора му в поведението и себеусещането на участниците.

Как работим за развитие харизмата на участниците в обученията по управление на човешките ресурси, мениджмънт и организационно консултиране?

На първо място е нагласата към човека – нагласа на отзивчивост, човечност, любов към хората. „Хората са като огледала – обичай ги и те ще те обичат; мрази ги и те ще те ненавиждат”. За да спечелиш нечие сърце, трябва да му отдадеш своето – еднакво валидна истина както за големите пророци и водачи в историята на човечеството, така и в интимните отношения на всекиго от нас. Да скъсаш със собствения си егоцентризъм и да се посветиш на другите – ето голямата крачка и голямата „жертва”, която ще привлече хората към вас.

Харизматичната личност помага на другите в решаването на техните проблеми и в усилията им за по-добър живот. „Хората обичат тези, които им помагат в постигането на техните цели и мразят онези, които им пречат” – още една психологическа закономерност, която стои в основата на харизмата.

В обучението тези теми се разискват от време на време в сеансите за обратна връзка, която участниците спонтанно наричат „Искрено и лично”. В тях те получават информация един-друг за силните си страни, за харизмата си и за пътищата, по които могат да я развиват. Оглеждат се в очите на другите, разбират себе си, самоусъвършенстват се.

Оттук нататък харизмата се развива по пътя на високата компетентност – превъзходството, което хората очакват от предводителя, за да ги напътства:

Тук влиза цялата палитра от техники по управление на човешките ресурси, с които съхраняваме и обогатяваме най-ценния капитал в икономиката – хората;

Влизат мениджърските умения да организираш и успешно да водиш хората към желания резултат.

Влиза умението да изграждаш комплексно този сложен организъм, наречен организация – консултирането.

С няколко думи казано – пет прости истини.

Ето отзивите, с които участниците в обучението описват своята нова харизма:

„Станахме други – различни, по-добри, по-зрели, по-мотивирани и по-уверени, че знаем и можем.”

„Израстването на личността е възможно.”

„Мога да развия собствените си способности и да водя тренинг, да се усъвършенствам и да изчистя своето поведение пред аудитория!”

„Израснах неимоверно. Сега съм друг човек.”

Ако това ви се струва убедително или ви заинтересува, вижте повече на: http://ngbconsult.com/ci1-obuchenie-na-konsultanti

Проф. С. Джонев