БГ | EN

My WAT 2014

Здравейте NGB,

Пиша ви, за да разкажа накратко как премина лятото ми и по-важно- пътуването ми. Работата не беше трудна, но поради дългите часове и малките почивки бързо се уморявах. В началото беше по-леко, работеше се от 9 до към 17 часа, по-нататък от юли месец се премина към 12 часа на ден. Работих първо по 5 дена в седмицата, после станаха 6, веднъж дори имах само половин ден почивка. На няколко пъти ме молеха да остана допълнително и аз се съгласявах, най-вече защото исках да направя добро впечатление на управителите, а и финансовият въпрос на пътуването все още ме притесняваше. В крайна сметка при напускането ми получих добри отзиви и добра препоръка. Мога да обобщя, че колкото и трудно да ми е било и колкото и кризи, най-вече емоционални, предизвикани или от носталгия или от културен шок, да съм имал, за нищо не съжалявам. Научих, че пари не се изкарват лесно, или се изкарват с труд, или с много труд. Това ми подейства и като допълнителна мотивация за следването, защото разбрах, че без образование осигуряването със средства става за сметка на допълнително усилие.

Дотук за работата. Приключих я на 2ри септември, дадох си 1 ден почивка и на 4ти започнах пътуването си. Пренощувах у едни приятели, семейство пенсионирани учители, с които се запознах още при пристигането ми в Щатите. С тях пътувахме до Филаделфия, където посетихме Националния Център на Конституцията, Звънеца на Свободата (Liberty Bell), както и статуята на Рокки Балбоа от едноименния филм. Вечеряхме в града и се върнахме вкъщи (при тях). На следващия ден ме закараха до Атлантик Сити, откъдето хванах с прекачване стигнах до Вашингтон. Успях да разгледам Националния Смитсонски музей на въздуха и космоса (Air and Space) и после се разходих из National Mall. Стигнах до Белия дом и монумента на Дж. Вашингтон, после видях и мемориала на Линкълн. Вечерта един мой стар приятел, който от известно време живее в Щатите, ме взе и отидохме на корейска баня. Прекрасно изживяване. На следващия ден се отбихме да видим Аннаполис, столицата на щата Мериленд. Градът беше малък, красив, спокоен, приличащ на европейски. Причината да го посетим бе, че там се намира една от главните военни бази на САЩ. Поснимахме се разгледахме и тръгнахме за към следващата по-важна дестинация- Ниагара.

В Ниагара стигнахме на следващия ден. Отдалече се виждаха пръските на водопада. С едно корабче се приближихме до водопада и усетихме донякъде мощта му. Не се впечатлихме толкова много и затова решихме да пробваме нещо друго- пещерата на ветровете. Тази атракция представляваше един тунел, който започва от горната част на водопада, минава през скалата и стига точно под водопада. Беше наистина впечатляващо. Имаш шанса да усетиш цялата мощ на водопада върху гърба си. По-смелите се обръщахме с лице и…не можеш да си поемеш и дъх! В крайна сметка целите мокри отидохме да вечеряме в един ресторант. На следващия ден се върнахме във Вашингтон.

Във Вашингтон с моя приятел се поразходихме малко и той ме остави. Аз си хванах автобуса за следващата дестинация- Бостън. Пристигнах на сутринта. Градът беше красив, с няколко приятни парка и много небостъргачи за разлика от Вашингтон (там имало закон сградите да не бъдат по-високи от Капитола). Беше много динамичен и неспокоен, може би заради огромното количество студенти там. Както проверих по-късно, в и около Бостън се намират по 100 колежа и университета. Както и да е, първия ден обикалях града, а вечерта пренощувах у едно много приятно семейство американци, с които се запознах по време на работа. На следващия ден посетих едни от най-добрите университети в света- Харвард и МИТ. В двата кампуса имаше много интересни сгради и факултети, а в Харвард ми хареса приятната и спокойна академична среда. Иначе от МИТ се отваряше прекрасна гледка към самия град Бостън, който се намираше от другата страна на една река, Чарлз ривър. Особено по залез слънце става наистина красиво.

На сутринта поех към най-важната дестинация- Голямата ябълка. Там ме посрещна една моя приятелка от Берлин, която по същото време се оказа в града. Заедно отидохме до хостела ми, който се намираше в горен Манхатън, оставих си нещата и тръгнахме да се разхождаме. Централния парк ми беше на две преки и там прекарахме първия ден. На втория ден отидохме до долен Манхатън, където се разхождахме из Уолл стрийт, видяхме новите кули на Световния търговски център и сигнахме до Чайна-таун. Беше много интересен квартал, точно като по филмите. Много колоритно място. Намерихме евтин ресторант от А класа (по хигиена) и обядвахме там. По принцип много хора предпочитат китайската храна в Щатите, защото е най-евтината. За сравнение ние се наядохме за 5$. На следващия ден отидох до Обединените нации, мястото, където се надявам да работя някой ден. От екскурзията не научих много нови неща, но поне се радвам, че успях да посетя сградата и да видя залите, в които заседават. Вечерта взех един бесплатен ферибот от долен Манхатън и пред мен се откри невероятна гледка към Манхатън на залез слънце. Освен това, минах и покрай Статуята на свободата. След това дойде време за спектакъла “Чикаго” на Бродуей. Беше фантастично, никога не съм гледал нещо по-зареждащо. Това беше може би апогейът на престоя ми! На следващия ден се срещнах с мои приятели от Ню джързи, същите, с които бях във Филаделфия. Заедно посетихме Метрополитънския музей на изкуството, както и Американския музей за природна история. Много се впечатлих и от двата, още повече, че бяха огромни и успяхме да видим само една малка част от тях. Мет пък се смята за най-големият музей в света!

На следващия ден се запознах с една рускиня, с която също се поразходих малко, дори ме заведе на покрива на Ню-Йорксия университет! Прекрасна гледка имаше от там. За съжаление това беше и последния ми ден и нямах много време. След няколко часа вече бях на летището и чаках да се прибера на родната европейска почва.

Пирин Маринов