БГ | EN

Светът е една книга и тези, които не пътуват, прочитат само една страница…

Бях още малко дете, когато започнах да мечтая за „Величествената Ниагара”. Тогава тази мечта ми се струваше неосъществима, но някак си знаех, че един ден ще отида в Америка. Когато бях ученичка за първи път чух за студентските бригади от истории на познати и приятели и тогава разбрах, че програмата Work and Travel  е моят шанс и трябва да се възползвам от него.

Заминах през втората година от следването ми, с моята съквартирантка за САЩ, където ни чакаха много позитивни емоции и незабравими мигове в малкото курортно градче Rehoboth beach, DE.

Работех и живеех в хотел, който се намираше само на няколко метра от океана, а колегите ми бяха американци и студенти от България, отново участници в програмата Work and Travel USA. Намерих си втора работа още преди да започна да работя на първата си, където се запознах с хора от различни култури, народности и религии – евреи, бразилци, румънци и много други. Въпреки че всичко вървеше добре през първия месец, казвах на моите колеги, че никога повече няма да се върна в Америка. Но никога не казвай „НИКОГА”.

За моя радост успях да отида за втори път в страната на „неограничените възможности”. Обикновено казват, че първата година е най-хубава, неповторима. И аз си мислех така, но след втория ми път в САЩ, вече мога да кажа, че не е вярно. Моето второ лято беше не по-малко вълнуващо и незабравимо. Когато се върнах в Rehoboth beach за втори път, всякаш времето беше спряло и ме чакаше да направя нещата, които не съм могла през първата година.

Предимно дните ми минаваха в работа, всяка вечер се събирахме с новите ми приятели, излизахме по барове, тичахме или разговаряхме до сутринта. В малкото си почивни дни се стараехме да правим различни неща – обикаляхме близките градове, събирахме тен на плажа или пазарувахме по аутлетите с часове.

Последният месец от студентската бригада е най-дългоочакван, защото това е времето за екскурзии. Успяхме да посетим Вашингтон, Ню Йорк, Гранд Каньон, Лас Вегас и разбира се – Ниагарския водопад. Трудно ми е да опиша или да срявня всяко едно от тези кътчета, тъй като истинският дух на тези невероятни места може да бъде усетен само и единствено, ако отидеш и ги видиш. Забавно е как през цялото време, дори и сега, всичко ми изглежда толкова нереално и недостижимо, почти като на филм. Но това беше моят филм, чрез който изпълних една от мечтите си.

В заключение мога да кажа, че моята студентска бригада беше работа, партита, пазаруване, плажове и много нови приятели, с които изживяхме незабравими мигове и посетихме неверояни места. За мен това е най-добрият начин един студент да прекара лятото си, не само заради новите места, които ще посети, но и смятам, че това е едно приключение, което трябва да се изживее и никога няма да се забрави.

Иванина