БГ | EN

Част 2 на моята американска сага

  Моятa втора година в Америка, по програмата Work and Travel, беше по-интересенa, поне за мен. След първоначалния шок - къде съм, какво мога да правя, къде и с кого, всеки започва да се чуди как да изкара повече пари, да пътува повече и да си разнообразява ежедневието.

 Аз избрах да се върна на същото място от миналогодишната ми студентска бригада, тъй като ми харесваше - природата, хората, и имах възможност да избера на каква позиция да работя.

 С момичета, с които бях на Work and Travel програмата, се върнахме за второ лято  и си бяхме наумили да си купим кола, за да пътуваме, да сме по-самостоятелни. Не е лесно да си купиш в България, ако не разбираш нищо от коли, та какво да кажа за USA. Един колега - американец се смили над нас и ни помогна с оценка, дали става за каране или не, защото като почти всяко  момиче и ние виждахме само ръждата и ожулената боя. Имахме много приключения с нашата Honda. За мен особено, си беше голямо нещо, току-що взела книжка, и давай. Първият и последен път, в който седнах сама да карам, спуках гума на магистралата, оказа се че имам резервна, но не и инструменти за да я сменя. Спирах някакви хора да ми помогнат, даже един ми предложи да ходи да купува гаечен ключ от града, в крайна сметка тръгнах аз със сменената гума, с която не можех да карам бързо и трябваше да се купи нова. Докато стигнах до гаража, а след това и стоенето в него беше голямо шоу, както си досещате и сами. В крайна сметка, можех гордо да кажа, че спуках гума, успях да намеря някой да ми я смени и се прибрах жива и здрава навреме за работа :D

Всички тези емоции ме накараха да порасна малко или много. Да се науча, че ако не си поискам няма кой да ми даде.

Вече с идея какво искам да видя, с една група приятели се организирахме за екскурзии до Сан Франциско и Ню Йорк. Като всяко друго нещо обвързано с повече от един човек, още от първия ден все нещо се объркваше, реорганизирахме цялата идея за престоя ни, резервирахме хотели в последната минута, тъй като бяхме под стрес трудно вземахме адекватни решения,а в чужда държава беше още по-трудно. В края на всеки ден и всяка екскурзия, бяхме доволни и щастливи от това, което сме видели.

Има още много места, които искам да видя и да посетя отново. Но в крайна сметка WAT програмата ми даде много - нови познати по целия свят, самочувствие за моите знания и умения, както и спомени за цял живот. Онези случки, които бихте разказали на внуците си с гордо вдигната глава. Кой ти мисли за деца, камо ли внуци сега, но винаги може да се похвалите на мама, татко, познати и приятели. Не се двоумете и отивайте да се записвате на студентскабригада, мой личен съвет. После и да искате, няма как!

Алис