БГ | EN

Приключение в Ню Йорк….

Както всеки студент на студентска бригада, така и аз и моите приятелки решихме в края на програмата Work and Travel да посетим „Голямата ябълка”.

Преди да заминем за Ню Йорк не бяхме спали цяла нощ, защото трябваше да си оправяме багажа, а и тръгвахме в 5 часа сутринта, за да можем да имаме повече време за разглеждане. Това беше първият път, в който щях да видя сгради в пъти по-големи, от тези които съм виждала и толкова много хора на едно място даже и не бях сънувала.

На влизане в Ню Йорк се почувствах като в приказка. Просто не знаех на къде да гледам или какво да снимам. Това беше едно невероятно чувство, което ме накара да заобичам този град още от първия момент, в който го зърнах. След като паркирахме в центъра на Манхатън започна нашето приключение. Искахме да видим възможно най-много от забележителностите на града и знаехме, че трябва да се движим много бързо. Нашето пътешествие из този бляскав град започна от Fifth Avenue & 42 Street. От там се отправихме към един от символите на града – Бруклинският мост. Това беше първото място, от където се откри една невероятна гледка на този запленяващ град. След това се отправихме към „Статуята на свободата”, за която хванахме малко корабче, което ни остави на острова, за да я разгледаме от близо и да се налюбуваме на гледката, която се откриваше към Манхатън. След това искахме да посетим Little Italy и China Town, но за целта трябваше да използваме метрото. Купихме си билети и влязохме в метрото, но не знаехме кое от всички метра да хванем, тъй като то беше на няколко нива. След като гледахме картата, която имахме на Манхатън и питахме няколко човека намерихме метрото, което ни трябваше, но не погледнахме в коя посока вървеше, защото нямахме време, а и не искахме да чакаме следващото. Веднага щом се качихме една от моите приятелки каза, че мисли, че сме в грешна посока и се оказа, че отиваме в Бруклин. Трябваше да слезем от метрото и да хванем същото метро, но в другата посока, но не искахме да излизаме от него, а директно да се прикачим, защото не се знаехмее къде ще излезем и дали ще можем да си хванем друго метро. Обяснихме това на няколко американци, но всички ни казваха просто да слезем и да хванем следващото, но не това беше целта ни. Най-накрая една жена чу разговора ни и ни каза, че на следващата спирка можем да се прикачим директно на метро в обратна посока и така направихме. След около час в метрото стигнахме в China Town. Този квартал изглеждаше доста зловещ и бързо се насочихме към Little Italy. Малката Италия има духа на малко италианско градче. Има многобройни ресторанти, от които се носи вкусна миризма на пица и други ястия. След това трябваше отново да хванем метро и да се върнем, на мястото, на което ни бяха оставили, защото трябваше да ни закарат до хотела, в който щяхме да спим. Ние бяхме едни от първите, които пристигнаха в уговорения час и за наша изненада видяхме, че колата ни е отключена. Проверихме си раниците, но всичко беше на мястото си и след това видяхме бележка на предния прозорец, на която пишеше,  че колата ни е била претърсена от полиция и за повече информация да отидем на определен адрес. След като се събра цялата група се установи, че куфарите на две момичета липсват, а те щяха да летят за България на сутринта от JFK. Оказа се, че шофьорът на колата е забравил прозорецът отворен и американците са се усъмнили за атентат, след като са видели толкова багаж във вана. От адресът, на който отидохме ни казаха, че трябва да задържат куфарите на момичетата 24 часа, а те летяха след 18 часа. Не знам какво стана с тях, но ние тръгнахме към хотелът, в който щяхме да пренощуваме, защото вечерта едва сега започваше.

Следва продължение……

Тони