БГ | EN

Ню Йорк - част 2

След няколко прекарани часа в Ню Йорк нямах вече търпение да видя и бласъка му през вечерта. След като се настанихме в хотел, който се намираше извън Манхатън, трябваше да стигнем до Empire State Building, защото искахме да видим целия град от високо. Предвижването до Манхатън отново се оказа проблем за нас. От хотела ни бяха казали, че има автобус, но последният беше в 22.30, което означаваше, че няма с какво да се приберем. Както сами можете да предположите не беше безплатен. Решихме все пак да отидем до там, но пет момичета сами през нощта в Ню Йорк някак не ни се нраваше и искахме да си намерим превоз до хотела още преди да сме тръгнали от него. Докато се разправяхме с човека, който продаваше билети за автобуса един индиец(изглеждаше, че се познаваха с шофьора) ни предложи да ни вземе, но каза че иска веднага да му платим $70. Тъй като нямахме голям избор с неохота му платихме тези пари, а той ни даде като гаранция, че ще ни вземе една хартия, на която му пишеше името. Сега като се сетя ми става смешно, но тогава не ни беше особено забавно. И така разбрахме се да ни вземе в 3 часа през нощта пред една сграда, но ако закъснеем и 1 минута си тръгва.

Тръгнахме с последния автобус към Манхатън със смесени емоции. От една страна се радвахме и наслаждавахме на всичко, което виждахме, а от друга бяхме притеснени дали ще можем да се приберем в хотела, защото ни очакваше още един ден в големия град.

След като слязохме от автобуса се насочихме веднага към Empire State Building. Беше доста късно и предполагахме,че няма да има много хора, но за наша изненада имаше голяма опашка и не знаехме дали ще можем да успеем да влезем, защото затваряха след около час. Минахме проверката и зачакахме нетърпеливо. Когато се качихме в асансьора, който се изкачваше така бързо към 86 етаж, почувствах голямо вълнение. От тази висока сграда се виждаха хиляди светлинки, които блещукаха и предаваха едно очарование на града. Може би прекарахме около час на върха, а всякаш бяхме стояли само няколко минути. Това беше един от моментите, в който разбрах, че трябва да отида отново на студентска бригада. След това с отправихме към Time Square, разхождахме се по Fifth Avenue и малко след полунощ улиците започнаха да опустяват. Отново започна нашето притеснение, защотото часът на срещата с нашия шофьр наближаваше, а от него нямаше и следа. Тъкмо започнахме да се чудим как ще се приберем и две минути преди уговорения час точно като по индийските филми една кола паркира с бясна скорост, натискайки клаксона. Това беше нашия “приятел” индиеца. Всички почувствахме някакво облекчение и се прибрахме доволни в хотела.

Work and Travel 2014

Тони