БГ | EN

Пътешествие до САЩ

Пътешествие до САЩ
Някога, когато бях малка, имах една мечта и тя беше да посетя „Страната на неограничените възможности” – САЩ. Трябва да си призная, че изпитвах огромен страх, но благодарение на родителите ми и Work and Travel, събрах кураж и така лятото на 2013 г. заминах на студентска бригада в САЩ. В началото беше трудно, не познавах никого, всичко беше толкова ново за мен, хората, работата, всичко... Не знаех как ще се адаптирам към средата, дори си мислех да хвана първия самолет за България (вярвам, тази мисъл се е прокрадвала в главата на всеки студент, заминал на студентска бригада).
Въпреки трудното начало, аз бях оптимистично настроена за моето лято в САЩ. Още първите две седмици се сприятелихме с три момичета и станахме неразделни. Намерихме си една невероятна малка къщичка, близо до първата ни работа и четирите се преместихме там. В този момент това, което ни вълнуваше беше втората работа. Всички, които познавахме там вече имаха такава, но не и ние. Много ни се искаше да си намерим, четирите ходихме от място на място, разпитвахме, но винаги ни отговаряха, че за сега не им трябват хора. Тогава правехме една сериозна грешка, а именно, че настоявахме да ни наемат и четирите. Бяхме заедно в това преживяване и вярвахме, че някъде има място за всички ни. И така и стана. Това, което искахме толкова много, се случи – бяхме си намерили тази така искана втора работа и най-хубавото беше, че ни наеха всички.
Лятото минаваше бързо, ден след ден, седмица след седмица, нямахме много време за почивка, но ние се забавлявахме искрено заедно. Започнахме да кроим планове какво ще направим в края на сезона, когато работата ще е свършила, кои места да посетим, какво ще направим като се приберем в България, кога ще си погостуваме една на друга... Но все още не им беше дошло времето на тези мисли. Бяхме преполовили нашата студентска бригада, когато ни споменаха за един ресторант, в който се нуждаеха спешно от персонал. Разбира се, ние се възползвахме от тази информация и отново ни наеха и четирите. Ресторантчето беше страхотно, вечер идваше оркестър, имаше и много хора, които се веселяха, танцуваха и хапваха вкусни ястия. Постепенно се опознахме с персонала, повечето откоито бяха българи и бразилци. Свикнахме толкова много с работата и хората около нас, че не усетихме кога минаха и последните седмици.
Въпреки всички хубави моменти и интересни преживявания, въпреки приятелите, които намерих и местата, които видях, не минаваше и ден без да мисля за България и за семейството ми. Знам, че повечето участници в Work and Travel едва дочакват края на последния работен ден, за да започне интересната част от студентската бригада и така трябва да е.
Спомням си последния ми работен ден в ресторанта, спомням си как си взех последно чао с всички колеги, как готвачът ми направи за последен път от страхотните си омлети. Любимият ми ден от студентската бригада си остава денят, в който си събрах багажа и започнах да отброявам последните часове до прибирането ми.
Work and Travel е едно невероятно изживяване, което всеки трябва да премине, моето остана в съзнанието ми такова, заради Ани, Галка и Хриси. Три момичета, с които минахме през сълзи и веселие и бяхме заедно във всичко!!!

Бети